return void;

14-09-2020 до 11-11-2020

Куратор: Дамиан Т. Дживис
Художници: Алка Капелацо, Дамиан Т. Дживис, Марко Кемпф, Кати Шулц, Табита Суансон, Мойзес Хорта Валенцуела и Симон Цимърман.

На всеки две години дигиталното биенале the wrong показва работите на почти две хиляди художници от стотици павилиони по света. „Ако броим посещаемостта, която е в милиони, The Wrong може и да е най-голямото художествено биенале в световен мащаб - дигиталния световен отговор на Венеция“, пише The New York Times през 2018 година.

Едно от тези пространства по време на четвъртото издание на фестивала, който се проведе по-рано тази година, е ZKM | Център за изкуство и медия Карлсруе (от немски Zentrum für Kunst und Medien).

Изложбата, която е показана в ZKM тогава, а сега вече и в галерия „Галерия“ е return void; с куратор Дамиан Т. Дживис.

return void; представя пет работи - quemadmodum на Алка Капелацо, „Страх от изчезване“ на Кати Шулц, „ML прави теста на Роршах“ и „Какви халюцинации“ на Табита Суансон и Мойзес Хорта Валенцуела, Deepworld на Марко Кемпф и Симон Цимерман, както и навигация под акомпанимента на саундтрак, генериран от изкуствен интелект на Дамиан Т. Дживис.

Тези работи използват изкуствен интелект и машинно самообучение, всяка по свой собствен начин, за да изследват как разбираме, изграждаме и разделяме себе си и света около нас. Всяка работа използва свой, уникален подход към проблема. В „Какви халюцинации“, един изкуствен интелект разсъждава върху себе си, докато Deepworld анализира и реконфигурира, в опит да намери смисъл в нашата странна идея за национални държави.

Отчасти място за забавление, отчасти спекулативно бъдеще, return void; е изложба, която ще пожелаете да посетите отново.

Дамиан Т. Дживис е композитор и инженер, който живее в Дюселдорф. Създава по-голямата част от своята мултимедийна работа чрез аудио визуални генеративни алгоритми, машинно самообучение и изкуствен интелект, код на живо или DIY електроника. Дживис започва своето артистично образование в инструменталната композиция под ръководството на Дейвид Грахам, последвано от електронна композиция при Кристиян Банасик, като завършва с магистратура по електронна композиция при Михаел Бейл в Кьолн.

Табита Суансон е мултидисциплинарен дизайнер и творец технолог, който живее в Берлин. Тя произлиза от дизайн, мода и маркетинг, а в момента се фокусира върху 3D анимация, творческо програмиране, разширена реалност, както и взаимодействията между хора и технология.

Кати Шулц живее и работи в Дюселдорф. Нейната работа изследва връзката между интернет културата, възприятията и комуникацията. В своята работа комбинира разнообразие от различни медии като видео, инсталация, живо излъчване и живопис, като по този начин създава пресечна точка между нова медия и живопис.

Марко Кемпф е студент в департамента по медийно изкуство в „Университет за изкуства и дизайн Карлсруе“ (HfG). Има бакалавърска степен по дигитална медия от „Университет за приложни изкуства Дармщат“, където развива своя интерес за звукови изкуства. През 2015 година получава стипендия за обменна програма между HfG, Карлсруе и Калифорнийски университет „Санта Барбара“. Марко Кемпф работи с медийно изкуство, музикален пърформанс, инсталация и творческо програмиране, изследвайки как технологията, творчеството, обществото и икономиката могат да променят едно друго.

Симон Цимърман е музикант и софтуерен разработчик, който в момента открива ново музикално поле в сферите на електронната музика и медийното изкуство. Цимърман живее в Дюселдорф. Освен своите артистични търсения под псевдонима „Зигмоид“ и колаборативните проекти Exolar and KRAFT, той е изследовател в аудио компанията Dear Reality, като работи с процесиране на дигитален аудио сигнал и машинно самообучение.

Мойзес Хорта Валенцуела е саунд артист и електронен музикант от Тихуана, Мексико, който работи с компютърна музика и творчески звукови технологии. Неговата работа се характеризира със съпоставянето на дихотомии като утопия и дистопия, или фолк традиции и капиталистическа модерност. В момента живее в Берлин и разработва нови интерфейси за музикална експресия, потопяеми звукови пространства, сонификация на данни, саунд дизайн, автономни интерактивни инсталации. В своята работа комбинира изкуствен интелект с машинно самообучение за музикални приложения, както и процедурен звук за видео игри и VR.

Алка Капелацо е художник и творчески програмист с фокус двуизмерни и триизмерни модели. Тя е очарована от дихотомната природа на моделите: ред и безпорядък. Капелацо завършва Академия за изящни изкуства Брера с диплома по Нови технологии за изкуства и мрежова медия. Тя е и настоящият заместник президент и съ-основател на Codice Inutile, колектив на „артисти и програмисти, родени да изследват и разпространяват потенциала на кода“ в Италия. Работи като front-end разработчик.