Аз съм оттам, когато съм тук

Мелих Нехат

04-07-2026 до 28-09-2026

Мелих Нехат е млад български художник от турски произход. Семейството му е било принудено да се пресели в Турция по време на така наречения “Възродителен процес” в края на комунистическия режим. След падането на режима те се завръщат в България. През 20те си години Мелих живее известно време в Турция. Той владее и двата езика свободно.

На български имаме два начина да говорим за това, как е израснал Мелих. Можем от една страна да кажем, че Мелих е израснал между две култури. Използването на думата „между“ предполага разделение, сякаш двете култури в живота на Мелих са две твърди тела, които никога не се допират или не се припокриват, сякаш между тях има празно пространство. И поставяме Мелих точно в тази празнота, сякаш за да кажем, че той не принадлежи към нито една от двете култури.

От друга страна можем също така да използваме „с“. Да израснеш с две култури означава, че човек е израснал съпроводен от, обогатен от и създаден от две култури. Те не са стени от двете ти страни, а са това, което те е формирало.

На турски се използва „arasında“, което може да се преведе като „между“, но също и като „сред“ или „в средата на“. Пространството между културите е самостоятелен феномен, свързваща тъкан или релационно пространство.

„Преди това не ми се струваше странно. Това беше моята нормалност“, споделя Мелих, когато разказва за израстването си между България и Турция. „По-късно разбрах, че не всички живеят като мен – между две култури, които са в конфликт от толкова много време.“

„Аз съм оттам, когато съм тук“ показва човешка фигура в голям мащаб в поза, наподобяваща мост. Фигурата е покрита с мотиви, взети от традиционни български и турски покривки, килими, бродерии и керамични плочки. Актът на съчетаване на тези културни маркери в един-единствен гоблен е имплицитен постколониален жест. Орнаменталните традиции исторически са били използвани за отбелязване на етнически и национални различия, за да се разграничи „ние“ от „тях“. В случая с България и Турция векове на насилие са довели до рана, която се усеща дори в днешното поколение. Сливането на тези мотиви в една-единствена кожа обръща тази логика, като подчертава обща визуална граматика, която се противопоставя на наративите за националистическа и етническа хомогенност.

Тялото в „Аз съм оттам, когато съм тук“ се превръща в дом, в място за обитаване, което свързва и обединява две култури. То отразява тезата на Мерло-Понти, че ние не просто имаме тяло, а ние сме идентични с нашето тяло, и чрез тялото си обитаваме света по смислен начин.

„Това е нещо лично“, казва Мелих, „това е творба, вдъхновена от увереност, а не от объркване. Тя не моли за разрешение да принадлежи. Просто изразява, какво е да си двете неща едновременно и да живееш щастливо в междинното пространство.“

Докато повечето текстове за хибридна идентичност са изпълнени с тревога, „Аз съм оттам, когато съм тук“ излъчва пост-травматично спокойствие. Историческият конфликт между България и Турция се признава, но не се преживява наново. Творбата е заявка за синтез, без да заличава напрежението, което е направило този синтез необходим. Нейната хибридност не е академична концепция, а трудно извоювана стратегия за оцеляване, което прави уверения жест на творбата още по-впечатляващ.

Мелих Нехат е българско-турски дизайнер и художник. Има бакалавърска степен по интериорен дизайн от Свободния университет във Варна и е участвал в програма за обмен в Университета „Нишанташи“ в Истанбул. Неговата художествена практика включва дизайн, инсталации, фотография и пространствени концепции. В работата си с визуални и пространствени медии изследва идентичността, материалността, паметта, трансформацията и връзката между обекти, образи и контекст. Творчеството му се характеризира с концептуално мислене, минималистични форми и чувствителност към пространството, атмосферата и визуалното присъствие. Успоредно с художествената си практика той е част от студио за концептуална архитектура и интериорен дизайн.