Eng
Стефан Дончев: Функция надежда

Функция надежда

Стефан Дончев

28-05-2021 до 16-07-2021

Стефан Дончев изпълва своите работи с животоподобни характеристики по уникален начин. Творбите му често се надсмиват над човешкото усилие да изучава, да общува и да усвоява света около нас.

Неговата инсталация „Силия с метални стъбълца“ (2015) се нуждае от продължително милване и галене, докато те признае за достоен за отговор. Отговор, който изглежда като абстрактно изображение, напечатано върху касова бележка, сякаш за да подчертае стойността на опита за обмяна.

В „Мъркаща трева“ (2016), Стефан обединява най-важните характеристики за тревата и котките - непретенциозна за гледане и мъркаща при галене.

Негова „Вечна машина за сортиране“ (2018) е огромно, бавнодвижещо се устройство, което опитва да създаде ред в поле от черни и бели пулове; а когато приключи, да започне отначало. Произведението ни напомня за Сизифовия труд, който отразява собственото ни усилие да намерим смисъл в света около нас.

За новата си работа „Функция надежда“, създадена специално за галерия „Галерия“, Стефан насочва вниманието си върху надеждата - движещата сила зад цялото човешко усилие. Работата е кръстоска между компютърна симулация и ранни компютърни игри. Създадена е точка, заредена с определена доза надежда или очакване в рамките на краткия си живот. Точката поема по своя път през екрана на нашия телефон и започва да губи надежда при всеки удар, завой или повторно посещение на място от екрана, на което вече е била. Движението ѝ започва с ясна посока, но бързо се превръща в безкрайно гърчене в малък ъгъл на обширния свят-екран, изпълнен с възможности.

Функция надежда” идва в интересен момент във времето. Голяма част от хората прекараха последните 14 месеца, надявайки се, че пандемията ще свърши като по чудо в близко бъдеще и ние всички ще се „върнем към това, което беше преди”. С подобна надежда точките във „Функция надежда“ разглеждат само непосредственото пространство около тях и собственото си ниво на надежда, когато взимат решение дали да се движат повече или по-малко право напред. Колкото по-ниско е нивото на надежда на точката, толкова повече тя ще се отклонява от правия път.

В работата на Стефан надеждата не е предпоставка за изграждане на дългосрочна визия или велик план, не отваря изглед към бъдеще в условия на успех или постижения.

Няма лично щастие, няма по-голямо добро, няма изкупление, няма любов, която обвързва надеждата с вяра. Има само импулсивна преценка на тук и сега, която в крайна сметка може да доведе само до разочарование и загуба. Надеждата е консуматив, който неизбежно свършва.

Натискайки бутона за презареждане на браузъра, освобождаваме малкото същество от неговото страдание, само за да повтори процеса отначало.

Стефан Дончев завършва магистърска програма „Дигитални изкуства“ на Национална художествена академия в София. Той е художник-изобретател, който участва в изложби в България и чужбина, включително Hello World (2012, галерия „Васка Емануилова”, София), Being Post-Digital (2015, One Design Week 2015, Пловдив), „Малки забавни създания“ (2016, галерия Credo Bonum, София, Contemporary space, Варна и галерия U10, Белград), Електронни сънища (2019, галерия Plus 359) и „Награди за съвременно изкуство на Телелинк“ (2019, офис сграда на Телелинк, София). През 2018 г. неговата самостоятелна изложба „Тела, генериращи изображения“ е показана в The Fridge (София).