В празното, все още незастроено пространство на града

Албена Баева, Ева Давидова, Мередит Дръм, Елена Калудова и Искра Проданова

24-05-2024 до 02-06-2024

БУНА 2, Варна Вижте локациите на Google maps

26 май 2024 г. , 11:00 часа: Кураторски тур с начална точка The Bookstore, ул. Преслав 12

Общественото ни пространство, реално или виртуално, се превръща в частно с цел извличане на печалба с все по-бързи темпове. Пространствата без комерсиална полза са оставени да се борят с мрака, замърсяването и безразличието. Децата, както и възрастните вярват, че там се крият чудовища и се случват лоши неща.

Изложбата „В празното, все още незастроено пространство на града“ използва тези забравени кътчета в град Варна като поставя там скулптури в разширена реалност (AR). Скулптурите ни сблъскват с проблемите на политическия конформизъм, насилието над жените и правата на другите, както и с концентрацията на технологични ресурси, които облагодетелстват малцина, докато причиняват огромни екологични и социални вреди за останалите. Изложбата превръща тези тъмни кътчета на града в места с потенциал, откъдето може да произлезе промяна.

„Много те обичам“ на Елена Калудова е показана в новия постоянен клон на галерия „Галерия“ във Варна. В „Много те обичам“ Елена Калудова танцува танц, подобен на танците, които се срещат по време на сватби и тържества в България и на Балканите. На тениската ѝ от едната страна пише „Мъжете се страхуват, че жените ще им се смеят“. „Жените се страхуват, че мъжете ще ги убият“, гласи отговорът от другата страна. Текстът е цитат от лекция на Маргарет Атууд от 1982 г, но е толкова актуален днес, колкото и тогава. „Много те обичам“ е обвинение в неуспеха на обществото да сложи край на насилието над жени. Фигурата танцува своя празничен сватбен танц в разширена реалност, но в същото време е сред нас. Творбата показва как това насилие остава невидимо, докато ние продължаваме да живеем в ежедневието си.

„Глобален режим > Жена-кон, която изглежда нормална“ от Ева Давидова е остра критика на настойчивото ни екологично и социално самоунищожение чрез рушене на света, в който живеем. Творбата изобразява кръстоска между кон и жена, визуализирана като триизмерен обект във виртуалното пространство. Тази жена-кон е на път да се самоубие по ужасяващ начин. Термините „Глобален режим“ и „нормален“ са взети от начина, по който творбата е технически генерирана в триизмерното пространство, но също така се отнасят до политическата и социалната ситуация, в която се намираме днес. Ние колективно се насочваме към глобално унищожение, което ни се струва наложено и неизбежно. Това състояние изглежда нормализирано и негласно прието поради липсата на действия от наша страна.

„Не е гумена патица“ на Искра Проданова препраща към скулптурата „Гумена патица“ на Флорентин Хофман. Работата на Хофман възхвалява единството на човечеството, разглеждайки световния океан като гигантска вана, в която всички ние си играем с огромна надуваема играчка. Работата на Хофман е посетила много градове по света, но никога България. Скулптурата „Не е гумена патица“ на Искра изобразява как би изглеждала патицата на Хофман, когато стигне до България, ако някога я посети. Нейният игрив жълт цвят е заменен от мрачното черно на петролните разливи и другите замърсявания, причинени от човечеството в тази гигантска вана, която наричаме наши океани. В същото време негативната форма на заглавието е критика към негативизма по презумпция, който е завладял обществения дебат за съвременно изкуство в България.

Глобалното унищожение вече не е заплаха или потенциал във „Флаг, изхвърлен на сушата“ на Албена Баева, а се е превърнало в исторически факт. В антиутопията на Баева океаните са се издигнали, за да покрият земята, а нашата цивилизация е сведена до един-единствен оцелял оранжев спасителен пояс с бял флаг за примирие или прекратяване на огъня забучен отгоре. Белият флаг изглежда съдържа изображение, подобно на QR-код, което при по-внимателно вглеждане не е работещ код, а неуспешен опит за визуализация от страна на генеративен изкуствен интелект. Флагът е последен опит за примирие, създаден от изкуствен интелект, чието потребление на енергия е довело до ръба екологичната система на Земята. Този флаг плава в морето насред централната изложба „Природата на връзките“, с куратор Ирина Баткова и се оказва изхвърлен на сушата като виртуален паметник по време на изложбата „В празното, все още незастроено пространство на града“.

Според древната митология отварянето на кутията на Пандора освобождава злини и скръб, чума и болести. Това било отмъщението на Зевс за откраднатия от Прометей огън, донесъл на човечеството технологии, знания и цивилизация. В „Похищението на Пандора“ Мередит Дръм възстановява Пандора като всеотдайна носителка на циклите на живота и смъртта, и обещанието за начало навсякъде, където има край.

Произведенията от изложбата „В празното, все още незастроено пространство на града“ разказват истории за смъртта и възможното прераждане, за края и възможните носители на ново начало, за днешните чудовища, които се крият в незастроените пространства и които утре ще са носители на нов живот.

Албена Баева и Рене Беекман, основатели на галерия „Галерия“, са кураторите на изложбата „В празното, все още незастроено пространство на града“ за фестивала за съвременно изкуство „Буна“ 2024.

Буна е българското наименование на вълноломна структура, както и стара българска дума за въстание, която послужи като водещо мото при курирането на изложбата.