Eng
Албена Баева: Когато сънувам, че летя, плувам

Когато сънувам, че летя, плувам

Албена Баева

02-10-2026 до 31-10-2026

Напълно облечена жена плува във въздуха над публиката по права линия, над главите на зрителите, отново и отново.

Фактът, че плува напълно облечена, подсказва, че жената в произведението на Албена Баева „Когато сънувам, че летя, плувам“ не е влязла във водата по своя воля. Напротив, тя е попаднала в нея.

Позицията ѝ над главите на публиката се превръща в пряка препратка към повишаващото се ниво на моретата и към един свят, в който климатичните промени са разрушили всичко. Плуването ѝ предупреждава за една потопена, непригодна за живот реалност, в която човечеството е в капан и е принудено да се ориентира в коренно различна биосфера.

За да види произведението, публиката трябва да сканира QR код, залепен за жълта пластмасова къщичка за котки. Този тип пластмасови къщички често се използват от различни общности като временни подслони за бездомни котки, за да се предпазят уязвимите животни от лошото време. Като свързва облечената плувкиня с подслон за животни, произведението подсказва, че оцеляването ни зависи от радикална междувидова емпатия.

„Когато сънувам, че летя, плувам“ ни напомня за по-ранната работа на Баева „Флаг“. Инсталацията „Флаг“ се състоеше от две люлки от автомобилни гуми, разположени пред голяма видеопрожекция, в която жълт спасителен пояс леко се люлееше върху океан, простиращ се на цялата стена. Върху пояса вятъра вееше бяло знаме.

И двете творби използват медитативни образи, за да създадат постапокалиптичен свят, унищожен от климатичните промени. Въпреки това нито една от тях не предизвиква страх. Напротив, и двете творби създават пространство за размисъл – пространство, в което да си зададем въпроса дали това наистина е светът, към който се стремим.

В изложбата „Когато сънувам, че летя, плувам“ няма и следа от страх в жената, която плува. Напротив, нейните спокойни, но ритмични движения изразяват решителност, вродена устойчивост или упоритост в борбата срещу съдбата.
Приютът за котки сочи към възможността за градска съпротива на ниво „отдолу нагоре“, която създава устойчивост чрез съпричастност.

„Когато сънувам, че летя, плувам“ ще бъде включена във Форум за съвременно изкуство БУНА 04 като част от партньорството между галерия „Галерия“ и Фондация „Буна“.
Галерия „Галерия Буна“ може да бъде посетена на адрес ул. „Преслав“ 23, гр. Варна.