Култ

Александър Вълчев

26-04-2025 до 10-09-2025

Невъзможни професионални условия на труд е призрак, който преследва българските творци от десетилетия - неуморен, познат и нежелан. Всичко - от елементарните условия за създаване на изкуство до редкия лукс на конструктивна критика, или ако посмеем да мечтаем, на работещ пазар на изкуството - каквото и малко да е съществувало преди, сега е в пълен разпад.

Галерия „Галерия“ е построена върху тези развалини, а те намират пътя си в художествената практика на авторите на галерията.

В началото на 2010 г. на българския скулптор Александър Вълчев се налага да се мести многократно между различни апартаменти. Без място за работа, без финансиране, без материали и с наближаващ краен срок за предстояща самостоятелна изложба, Александър започва да създава скулптури от кашоните, в които доскоро е държал личните си вещи. Изложбата „Скулптурата като хоби“ съдържа идеи, които се появят отново в по-късните работи на Александър.

Една от тези идеи е тежката, необятна, монументална невъзможност да се твори.
За „Нов живот“ в Гьоте институт в София (2015 г.) Александър изгражда стена от кашони, която прави част от изложбата недостъпна.
Друга творба, „Обелиск“ (2019), се състои от кашон с размерите на менхир, покрит с рисунки на опитите на художника да борави с обекта, докато пренебрегва стандартизираните символи за това как трябва да се носи, напечатани върху самата кутия.
В „Руините на един непостроен мост“ (2024 г.) Александър се занимава с тихия провал на едно обещание: премахването на знаков мост над река Янтра като ключов елемент от вече одобрен план за градско облагородяване - тихомълком отпаднал, преди да бъде осъществен.

За изложбата си в галерия „Галерия“ Александър създава нова творба, озаглавена „Култ“, в която обръща внимание на структурите, които оформят материалното ни съществуване: система за разпределение на богатството, която третира ресурсите като уравнение с нулева сума, което уж е природен закон. Работата е под формата на стилизирана мегалитна структура, покрита с рециклирани кашони, използвани за транспортиране на продукти от най-скъпите и влиятелни марки в света.

„Култ“ съществува само в добавена реалност. Скулптурата може да бъде видяна, но не и докосната. Тя представлява руина в едно спекулативно бъдеще, въпреки актуалността на кризите, към които насочва. „Култ“ е едновременно артефакт и знамение: реален в своята композиция, в своя коментар, но увиснал в пространството с поглед към време извън обхвата ни.
„Култ“ ни изправя пред едно бъдеще, което ни се струва толкова реално, колкото и условията, които правят невъзможна професионалната артистична практика днес.

Александър Вълчев е скулптор, който живее и работи в София. Има магистърска степен по скулптура от Националната художествена академия и по фотография от Нов български университет. През 2004 е резидент по програма „Сите Интернатионал Дез`Ар“ в Париж, а през 2008 получава стипендия за специализация в CCN, Грац, Австрия.

Неговите самостоятелни изложби включват „Конструктивни колебания” (2019) в ИСИ – София; „Как да се държим с обекта” в галерия „Кредо Бонум” (2019); „Скулптурата като хоби” (2014) в галерия „Аросита”; „Нов живот” (2015) и „Ние обичаме кучетата и кучетата ни обичат“ (2011) в Гьоте Институт България.
Участва в международни фестивали като „Дунавски диалози”, Нови Сад, Сърбия (2018); UAMO, Мюнхен, Германия (2016); Месеците на фотографията: Виена, Австрия (2008), Любляна, Словения (2007) и Братислава, Словакия (2007).